Кратка биография на Ричърд Беймър

Ричард Беймър е роден на 20.02.1938 г. в Авока,  Айова, но се мести заедно със своите родители  в Холивуд, Калифорния в края на 1940-та. Ричърд Беймър участва в много филми, докато учи в North Hollywood High School.

Вероятно най-известната му роля е на Тони в „Уестсайдска история“, но въпреки това той има  други добри изпълнения преди и след нея в над петдесет годишната си кариера. Неговият дебют е в „Любовта на една американска съпруга“ (1953) на Виторио де Сика . Tой участва  в „So Big” (1953),  „Johnny Tremain” (1957) и жъне голям успех с „Дневникът на Ане Франк“   и „Уестсайдска история“, преди да си подели Златен Глобус за изгряваща звезда – актьор  с Боби Дарин и Уорън Бийти. Той прави блестяща роля в епоса за  Втората световна война „Най-дългият ден“ (1962), който събира много добри отзиви.

 Престоят му в съюза на професионалните артисти „Actors Studio” в Ню Йорк е прекъснат от  решението му да се включи в доброволческия проект  на движението за граждански права  „ Freedom Summer” , чиято цел е да бъдат регистрирани възможно най-голям брой афро-американски гласоподаватели  в областта. Беймър документира усилията на доброволците и заснема филма  „A Regular Bouquet: Mississippi Summer“ , който му носи награда и е излъчен  в поредица на PBS за движението за граждански права. Той има още няколко  продукции, включително  „It’s a Beautiful World” , разказващ за пътуването му до Индия с Дейвид Линч.  

Филмовите роли на Беймър след  1960 са малко по-спорадични, но той е зает с  гост-роли в редица телевизионни сериали.  Ричард Беймър взема участие и в култовия сериал  „Туин Пийкс“ (1990).

В края на 80-те и началото на 90-те той се завръща в киното и работи стабилно и в двете направления .

Освен работата в киното и телевизията ,  Беймър се подвизава като писател, художник и скулптор. 

Categories: актьор, дейвид линч, изкуство, кино, ричърд беймър, телевизия, туин пийкс, уестсайдска история, успех, холивуд

Birds flying high..........

Birds flying high..you know how i feel.. #birds #nature #winter #cloudy #bg #bw #grey #zoom #flight #sky #photo #photography #photooftheday #instalike #goodmood #птица #любов #love #зима #pajaros #nubes #naturaleza #normal

Снимка, публикувана от Romy Sparkle (@romy.sparkle) на %месец %-ден %година в %-часа:%минути%сутрин/вечер ST

Categories:

Почина носителят на ОСКАР Къртис Хенсън, режисьор и сценарист на Поверително от Ел Ей

Данте Спиноти и Къртис Хенсън, "Поверително от Ел Ек"

Къртис Хенсън, чиято страхотна адаптия на ноар класиката „Поверително от Ел Ей“,  му спечели Оскар и го изстреля в списъка на най-добрите сценаристи  и режисьори, почина на 71-годишна възраст.

Хенсън, който е режисирал и блокбъстъри като трилъра „Ръката, която люлее люлката“ (1992) на Ребека Де Морни и хип-хоп драмата на Еминем „Осмата миля“ (2002) е починал във Вторник следобяд в дома си в Холивуд Хилс, по информация на LAPD. Парамедици са били извикани на мястото, където го откриват мъртъв.

Последният филм, който режисира е „Господари на вълните“ (2012), но по време на снимките той напусна, поради неназована болест. Майкъл Аптъд довършва филма, а Хенсън никога повече не режисира.  

Рапърът Еминем сподели: „Къртис Хенсън повярва в мен и нашата луда идея да направим рап-батъл филм базиран в Детройт. Той буквално ме превърна в актьор в „Осмата миля“. Щастлив съм, че го познавах“

Квалифициран техник и бивш журналист в списание, който е работил с Роджър Корман и Сам Фулър в началото на кариерата си, универасалния Хенсън беше опитен в широк спектър от жанрове и стилове.

Хенсън е режисирал филми с едни от най-известните актьори в Холивуд като: Том Круз, Мерил Стрийп в „Дивата река“ (1994), Майкъл Дъглас в „Момчета-чудо“ (2000) и Камерън Диас в „Нищо общо“(2005).

По-рано в кариерата си, Хенсън е режисира „Прозорецът на спалнята“ (1987) в чест на Алфред Хичкок, на който е и сценарист, както и „Лошо влияние“ (1990).

Къртис Хенсън и Ребека Йелдъм 

Той работи в тясно сътрудничесто с Брайън Хенгеланд в продължение на месеци, за да адаптират сложния роман на Джеймс Елрой „Поверително от Ел Ей“, за който в последствие печели Оскар и много други номинации за режисура и сценарий.  „Поверително от Ел Ей“ е смятан от мнозина за най-добрия  холивудски филм ноар, след „Китайски квартал“ (1974).

Криминалната драма  с участието на Кевин Спейси, Ръсел Кроу, Гай Пиърс, Ким Бейсинджър (която печели Оскар за ролята си) и Дани Де Вито е представен на Филмовият фестивал в Кан през 1997 г. и е номиниран за Златна палма.

"Винаги съм искал да разкажа история, която е създадена в Лос Анджелис през 50-те, защото това е мястото, където съм израснал  и това е градът на моите спомени от детството", каза Хенсън в интервю през 2001 г. "Исках да се справя с това и също да проследя тема, която ме интересуваше. Разликата между илюзия и реалност, начина по който хората и нещата изглеждат в сравнение с това какви наистина са. И Холивуд, разбира се, е града на илюзия. Така, това беше близо и скъпо за мен, и изключително лично. "

Къртис Лий Хенсън е роден на 24 март 1945 г в Рино, Невада , но израства в Сан Фернандо, Лос Анджелис. Баща му е преподавател по английски, а майка му е агент на недвижими имоти. Хенсън напуска колежа, намирайки си работа като фотограф на свободна практика за кино списание, което в тежко финансово състояние. Издание се възражда от чичото на Хенсън, който е собственик на верига от магазини за дрехи. Той назначава Хенсън като редактор. Това му дава възможност да интервюира големи режисьори, включително Джон Форд и Винсънт Минели, от които научава повече за изкуството на киното.

„ В известен смисъл, това беше моето филмово училище“, казва той. „След като се занимавах с това няколко години, реших че е дошло време да се организирам и да направя нещо свое“

Не е изненадващо, предвид журналистическото си минало, Хенсън започва като сценарист. Той е съавтор на „Кошмарът Дънуич“ (1970), адаптация на Хауърд Лъвкрафт , чиито продуцент е Роджър Корман.  След това пише и режисира още един филм филм за Корман, с участието на Таб Хънтър – „Sweet Kill” (1972).

Хенсън пише сценария за „Мълчаливият съдружник“ (!978), който той адаптира от роман на Андерс Боделсън. В канадският филм, върху който той също работи като асистент-продуцент, участва Елиът Гулд като несигурния разказвач, който участва в умствена битка с банков крадец (Кристофър Плъмър).

В задаващата се стачка на сценаристите, Хенсън се събира с Фулър в гараж и заедно създават сценария за White Dog (1982) за по-малко от три седмици. Историята на собственик на куче (Paul Winfield),  задържал немска овчарка дресирана от бели расисти да атакува чернокожи. Филмът не е бил пуснат в САЩ в продължение на години.

В кариерата си  Хенсън има и много други филми, които интригуват почитателите на седмото изкуство. 

Източник: holiwoodreporter

Categories: 20 септември, вторник, къртис хенсън, новина, поверително от ел ей, починал, режисьор, сценарист, филм, холивуд

Зад желязната маска на Джеръми Айрънс

Джеръми Айрънс — актьорът-интелектуалец, удостояван с "Оскар" и "Златен глобус", който е сред водещите драматични артисти през последните десетилетия. Кариерата на този обаятелен британец започва на театралните сцени, но признанието идва едва 10 години след първата му роля в киното. Днес в творческия арсенал на Айрънс няма неизпробовано амплоа. Поздравявайки го, рускоезичното издание на списание ELLE ни напомня за шестте най-забележими роли в неговата богата филмография  

            "Жената на френския лейтенант" (1981)   

Джеръми Айрънс дебютира на големия екран през 1980 г. в биографичния филм „Нижински“, но става популярен след участието си в телевизионния сериал „Завръщан в Брайдсхед“ (1981) по романа на Ивлин Уо и в излязлата през същата година екранизация на романа на Джон Фаулз „Жената на френския лейтенант“. Благодарение на блестящия тандем Джеръми Айрънс-Мерил Стрийп, този филм получава рекорден брой номинации за – пет номинации за „Оскар“ и единайсет номинации за „Бафта“.

                       "Обрат на съдбата" (1990)

Славата на интелектуален актьор, способен да пресъздаде на екрана дълбокия вътрешен свят на персонажите в които се превъплъщава, се затвърждава след ролята му на аристократ, обвинен в убийството на съпругата си, във филма „Обрат на съдбата“. Двамата основана на истински случай, е отличена с „Оскар“ и „Златен глобус“. Награди,  връчени на Айрънс, за най-добро актьорско изпълнение в главна роля.

                                 "Вреда" (1992)  

Поредно образцово превъплъщение  - този път под режисурата на Луи Мал. Умело пресъздаденият персонаж на привидно равнодушен и апатичен, застаряващ дипломат и примерен съпруг, поддал се на чара на млада фатална жена, годеница на неговия син, носи на британския актьор славата на един от водещите драматични изпълнители на своето време.

                      „Открадната красота“ (1996)

Айрънс има шанса да работи с изключителни кинорежисьори – Содъбърг, Льолуш, Дзефирели, Бертолучи.  С последния той създава един от най-ярките си екранни образи – умиращ писател, трогателно очарован и вдъхновен от красотата на една девойка. Освен Лив Тайлър, изпълняваща ролята на младото момиче, във филма участва и съпругата на Айрънс – Шиниъд Кюсак.

                               "Лолита“ (1997)

Една от най-популярните роли на Айрънс е тази на Хумберт в „Лолита“ на Ейдриън Лайн. Премиерата на екранизацията по известния роман на Набоков е съпътствана от скандал. Филмът е забранен за разпространение в Америка. Именно тази роля обаче Айрънс смята за връх в своя професионален път: „ От мен се изискваше да вложа в характера, талантливо създаден от Набоков, всичко, което съм натрупал през живота си. Тази роля ме застави да положа много повече усилия, отколкото всички, изиграни преди това. „Лолита е едновремено разказ за любов, комедия и трагедия“ – споделя актьорът.

                   "Нощен влак за Лисабон" (2013)

Това е втора съвместна колаборация на актьора с големия датски режисьор Биле Аугуст (Първата е във филма „Къщата на духовете“, 1993. В „Нощен влак за Лисабон“, Джеръми Айрънс представя силно въздействащ образ на професор по латински език, чиито живот се променя радикално, след като спасява от самоубийство една жена.

Джеръми Айрънс е роден на 19 септември 1948 година в малкото градче Коуз, на остров Уайт (в пролива Ла Манш). Расте в семейството на данъчен консултант и домакиня. Учи за ветеринарен лекар, но зарязва всичко и се премества в Бристол, където посещава актьорски курсове към театър Олд Вик и скоро става член на неговата трупа. Играе във всички репертоарни спектакли – от Шекспир до постановки по пиеси на модерни автори. През 1971 г. пристига в Лондон, където скоро играе Йоан Кръстителя в мюзикъла „Евангелието“. Жъне успехи като актьор в театър West End и в телевизионни спектакли.

Дебютира на големия екран през 1980 г. в биографичния филм „Нижински“. Но става истински популярен след участието си в телевизионния сериал „Завръщане в Брайдсхед" (1981) по романа на Ивлин Уо, показван навремето и у нас.

Айрънс е изключително убедителен в ролята на образован джентълмен, външно сдържан

, но с изключително ранима и чувствителна душевност.
През 1982 г. е номиниран от Британската филмова академия за най-добър актьор в телевизионен сериал, но също и за ролята му във филма на Карел Райц „Жената на френския лейтенант“. Заедно с Мерил Стрийп – негова партньорка в тази великолепна екранизация по едноименния роман на Джон Фаулз - изпълняват по две роли: на съвременни актьори и на герои от филм, посветен на Викторианската епоха.

В този, както в повечето от своите екранни образи, Джеръми Айрънс гради своите превъплъщения върху внезапните преходи от външна студенина към бурни емоционални изблици. Благодарение на способността си да пресъздава с лекота двойствеността на човешките характери, взривявайки мълниеносно чувства, дълбоко стаени в него, си спечелва репутацията на незаменим актьор за сложни психологически роли на благовъзпитани джентълмени, в чиито души кипят силни страсти. Подобна е ролята му и във филма „Измяна“ (1983) по сценарий на знаменития Харолд Пинтър.
Амплоато на безупречен аристократ „с двойно дъно“ му позволява да се превъплъти блестящо и в образа на Шарл Суан от екранизацията по Марсел Пруст „Една любов на Суан“ (1984). В нея героят му е преуспяващ адвокат, който пропада, заради любовното си увлечение по една проститутка (Орнела Мути). 

През същата година Айрънс дебютира на бродуейска сцена в Ню Йорк в пиесата на Том Стопард „Истинското нещо“ и получава наградата „Тони“ - театралният аналог на „Оскар“. Към средата на 80-те има няколко главни роли в спектакли на Кралския Шекспиров театър. 

През 1986 г. се снима с Робърт Де Ниро в отличения с „Оскар“ филм „Мисията“, а две години по-късно омайва специалистите с невероятното си изпълнението в ролите на двама близнаци от филма на Дейвид Кроненбърг „Смъртоносна връзка“ (Dead Ringers, 1988). За тази роля гилдията на нюйоркските критици го обявява за най-добър актьор на годината. 

През 1991 г. получава „Оскар“ за изпълнението си в съдебната драма „Обрат на съдбата“ (Reversal of Fortune), където пресъздава двойнствен образ на обаятеле, но жесток аристократ, заподозрян в убийството на съпругата си. Подобни смесени чувства предизвиква у зрителите и героят му от „Вреда“ (1992), който не устоява пред чара на годеницата (Жулиет Бинош) на сина си и става причина за жестока семейна трагедия. 

Вътрешно противоречие е и образът на обсебения сексуално негов герой от екранизацията по Набоков „Лолита“.

Междувременно Айрънс пресъздава на екрана галерия от запомнящи се образи и в други прочути филми, като „Кафка“, „Къщата на духовете“, „Мадам Бътерфлай“, „Умирай трудно 3“, „Открадната красота“, „Китайска кутия“, „Желязната маска“. А по-известните ленти с негово участие през последното десетилетие са: „Калас завинаги“, „Венецианският търговец“ и „Вътрешна империя“. През 1994 г. озвучава свирепия лъв Скар от анимационния хит „Крал Лъв“ и това е може би единствената изцяло „отрицателна роля“ на обаятелния актьор. 

През последните години зачестяват неговите участия във филми, заснети за телевизията, както и в сериали с историческа тематика, като „Елизабет I“ (награда „Еми“ за поддържаща роля), „Борджиите“ (номинация за „Златен глобус“) и „Хенри IV“, в който тепърва му предстои да се снима.

Айрънс е делил екран с едни от най-известните и талантливи актьори на нашето време.

Личният живот на Джеръми Айрънс е също така динамичен, както и кариерата му.

От 1978 г. негова спътница е актрисата Шиниъд Кюсак, от която има двама сина.

Първият му брак с Джулия Халам, сключен още през 1969 г. е анулиран само след три месеца.

Изтънченият британец винаги е бил сред най-харесваните от жените актьори. Не смята себе си за светец, признавайки, че е трудно да запазиш дискретност, когато водиш твърде бурен живот.
От многобройните му по-ранни авантюри по-известни са тези с американската актриса Тереза Ръсел (по време на снимките на „Кафка“) и с френската певица Патриция Каас, с която се снима във филма на Клод Льолуш „А сега, дами и господа“ (2002).
Независимо, че от толкова дълго време е семеен, Айрънс нерядко подлага на съмнение самата брачна институция.

„Невъзможно е да бъдеш през целия си живот с един човек и той да е всичко за теб“ - споделя той. Природата е заложила в нас потребността да търсим нови партньори за продължение на рода.“

Не се опитва да крие и тайните на актьорското си майсторство, което според него се свежда до умението да мислиш, докато играеш, а не просто да изговаряш репликите си.

„Думите възникват като продължение на мисълта. В това е целият смисъл на актьорството“, заявява звездата.

„Бих пожелал на всеки да намери своя, неповторим път. Да се научи да изразява своите мисли, а не да повтаря чужди. И всичко да чувства със сърцето си. Ако следвате неговия зов, а не желанието си да забогатеете или да се прославите - тогава имате шанс“, казва още Джеръми Айрънс.

Интересен е и отговорът му на въпроса: Защо в днешно време хората проявяват толкова голям интерес към живота на фамилии, като Борджиите? 

„Стремежът към световно господство и борбата за власт продължават да са главни теми в обществото. Навремето Ватикана е бил нещо средно между това, което днес са Вашингтон и Страсбург. И хората са ходели там, както ходят в наши дни да молят за нещо президента или пък да защитават правата си в съда в Страсбург. Кралят на Франция също е очаквал чрез Ватикана да реши своите проблеми. А когато Колумб открива Америка, испанският крал е помолил папата да благослови завладяването на новия континент. Да не говорим и за това, че повечето крале са се надявали на неговото височайше разрешение, когато са искали да се разведат. Поведението на могъща фамилия като Борджиите вероятно шокира повечето зрители, но не може да се отрече, че нейният живот е отличен материал за добър телевизионен сериал", - добавя Айрънс и уточнява, че искрено се надява сега действащият папа да не се държи като своя далечен предшественик Александър VІ (Родриго Борджия).

Епохата на Борджиите е време на върхове и падения – някъде към края на 15-ти и началото на 16-ти век. Епохата на Да Винчи и Микеланджело, на просвещение и недостижимо интелектуално превъзходство. Но и на тотално беззаконие, войни и неописуем разврат. В центъра на световния ред е Ватикана - арбитър на конфликти между кралства и империи. В сърцето на папската държава е мъж, чийто стремеж за власт и богатство превръща името на неговата династия в синоним на най-черните страници от историята на стара Европа. Борджиите са испанска фамилия от Валенсия, превзела трона на Свещения град, за да управлява християнския свят със страх и респект, чрез война за власт с всички средства: интриги, насилие, убийство, предателство, лъст, кръвосмешение, вяра и отмъщение - сред ренесансовия разцвет на изкуствата и науката.

Родриго Борджия е следващият (след смъртта на Инокентий VIII) римски папа, който приема името Александър VІ. Децата му са обречени да следват волята му до смърт. Най-големият е Джовани Борджия - горделив и мързелив, безскрупулен сексуален хищник. По-младият е Чезаре - раздвоен между вярата, която не го зове и насилието, което го призовава като втора сянка. Сестра им Лукреция Борджия добре познава и използва силата на женската сексуалност. Най-малкият Джофре е невинно дете, родено в скандална фамилия, заобиколена от политически и религиозни врагове. Ще успее ли Родриго Борджия със своята силна вяра да устои на изкушенията на плътта и да укрепи династията, чиято съдба люлее останалия свят. Освен с приближени кардинали и представители на великите сили, папата воюва с алчността на себеподобните си, които се опитват да разделят фамилията, отнемайки нейната мощ.

текст: Сабина Агаева / elle.ru 

Categories:

Mosquito song

    През октомври 2001, по покана на Джош Хом, към Queens of the stone age се присединява Дейвид Ерик Грол, по-известен като Дейв Грол. Неговото име се свърза с Nirvana, след чието разпадане той сформира Foo Fighters, от която е част и към настоящия момент.
В Queens of the stone age той присъства като гост-музикант при записването на третият им и най-успешен студиен албум  -  Songs of the Deaf. Той участва и в съпътстващото промо турне. Този албум е свързан с последните изяви на вече бившите членове на групата - китариста Брендън МакНикъл и барабаниста Джийн Траутман. Songs of the Deaf е истински пробив и носи международна слава на групата.  Албумът влиза в топ 20 на повечето държави в които се продава, печели злато, платина и няколко номинации Грами.  Името е оправдано от скритият трак 0, който може да бъде възпроизведен само при определени условия.

Тайната кралица на този албум е "Mosquito Song" - един от най-нетипичните за класическото звучене на групата записи. Mosquito Song е песента с най-голяма външна 'подкрепа" от страна на много музиканти.

Песента на вашите кошмари. Готическото звучене и призрачните, зловещи вокали могат да ви накарат да настръхнете.
Mosquito song е мощна балада и театър на ужаса. Историята на изгубен човек,  бягащ от гладни за плът митични същества. Песента е изпята като своеобразно предупреждение и леко намигване към пътeшествениците. Също както се разказват историите за призраци - спокойно, лежерно, но все пак страшно. В историята ни въвежда акустичната китара, последвана от отчупващите се вокали, които ни описват свят в който ние сме храна за тези същества. Китара, цигулка, пиано, акордеон, страх и.. тишина.  

Песента е изключително нестандартна за Queens of the stone age. Сатанинските вокали и нетипичните за групата инструменти, които са използвани в нея, са в състояние да преобърнат впечатленията от целия албум, а може би и цялото творчество на групата. Mosquito song се появява като истински призрак в края на Songs of the Deaf.

Подходяща за любителите на ексцентричното изкуство.

P.S. Не забравяйте, че всички ние сме "храна, която все още не е умряла" 

Categories: блог, дейв грол, коментар, музика, музикален блог, песен, mosquito song, qotsa

Pain in any language ...

   Една любима песен и част от творчеството на Apollo 440, която не е толкова позната на масовата аудитория. Песента е от 1997 и носи мрачно-романтичното настроение на този период. В дебютният им албум Millennium  Fever, вокалите се поемат от китариста на групата Норман 

Фишър-Джоунс (Ноко), който обаче предоставя позицията на различните гост-изпълнители, които работят с Apollo 440. Една от песните е "Pain in any language", в която групата колаборира с Били Маккензи - вокалист на шотландската пънк група "Assosiates". 

Това всъщност е и последният запис на Маккензи, който умира на 22.01.1997 г. на 39 годишна възраст. Хубав текст, приятна музика и много артистично изпълнение. ENJOY!

Categories: алтернативна музика, били маккензи, коментар, любимо, музика, музикален блог, ноко, норман фишър, apollo440

ВСЕКИ ДЕН ПРАВЯ ОТКРИТИЯ

Откривам нещо ново в гласа ти.

Откривам нещо ново в очите ти.

в движението на пръстите.

В походката,

Ново е всяко твое докосване.

Ново е всяко твое идване.

Ново е всяко твое отсъствие.

И всеки ден те откривам отново.

защото ставаш все по-хубава,

Всеки ден ставаш по-хубава.

Всеки ден те обичам повече -

и в полунощ. когато се преръщат мислите ни -

защото те откривам отново.И в полунощ, когато се разделят ръцете ни,

аз те изучавам внимателно и тайно се моля в себе си -

- Изменяй се!

за тебе се моля и за себе си:

- Изменяй се!

Ще престана да те обичам,

щом престана да те откривам

С.Цанев

1963

Categories: