Зад желязната маска на Джеръми Айрънс

Джеръми Айрънс — актьорът-интелектуалец, удостояван с "Оскар" и "Златен глобус", който е сред водещите драматични артисти през последните десетилетия. Кариерата на този обаятелен британец започва на театралните сцени, но признанието идва едва 10 години след първата му роля в киното. Днес в творческия арсенал на Айрънс няма неизпробовано амплоа. Поздравявайки го, рускоезичното издание на списание ELLE ни напомня за шестте най-забележими роли в неговата богата филмография  

            "Жената на френския лейтенант" (1981)   

Джеръми Айрънс дебютира на големия екран през 1980 г. в биографичния филм „Нижински“, но става популярен след участието си в телевизионния сериал „Завръщан в Брайдсхед“ (1981) по романа на Ивлин Уо и в излязлата през същата година екранизация на романа на Джон Фаулз „Жената на френския лейтенант“. Благодарение на блестящия тандем Джеръми Айрънс-Мерил Стрийп, този филм получава рекорден брой номинации за – пет номинации за „Оскар“ и единайсет номинации за „Бафта“.

                       "Обрат на съдбата" (1990)

Славата на интелектуален актьор, способен да пресъздаде на екрана дълбокия вътрешен свят на персонажите в които се превъплъщава, се затвърждава след ролята му на аристократ, обвинен в убийството на съпругата си, във филма „Обрат на съдбата“. Двамата основана на истински случай, е отличена с „Оскар“ и „Златен глобус“. Награди,  връчени на Айрънс, за най-добро актьорско изпълнение в главна роля.

                                 "Вреда" (1992)  

Поредно образцово превъплъщение  - този път под режисурата на Луи Мал. Умело пресъздаденият персонаж на привидно равнодушен и апатичен, застаряващ дипломат и примерен съпруг, поддал се на чара на млада фатална жена, годеница на неговия син, носи на британския актьор славата на един от водещите драматични изпълнители на своето време.

                      „Открадната красота“ (1996)

Айрънс има шанса да работи с изключителни кинорежисьори – Содъбърг, Льолуш, Дзефирели, Бертолучи.  С последния той създава един от най-ярките си екранни образи – умиращ писател, трогателно очарован и вдъхновен от красотата на една девойка. Освен Лив Тайлър, изпълняваща ролята на младото момиче, във филма участва и съпругата на Айрънс – Шиниъд Кюсак.

                               "Лолита“ (1997)

Една от най-популярните роли на Айрънс е тази на Хумберт в „Лолита“ на Ейдриън Лайн. Премиерата на екранизацията по известния роман на Набоков е съпътствана от скандал. Филмът е забранен за разпространение в Америка. Именно тази роля обаче Айрънс смята за връх в своя професионален път: „ От мен се изискваше да вложа в характера, талантливо създаден от Набоков, всичко, което съм натрупал през живота си. Тази роля ме застави да положа много повече усилия, отколкото всички, изиграни преди това. „Лолита е едновремено разказ за любов, комедия и трагедия“ – споделя актьорът.

                   "Нощен влак за Лисабон" (2013)

Това е втора съвместна колаборация на актьора с големия датски режисьор Биле Аугуст (Първата е във филма „Къщата на духовете“, 1993. В „Нощен влак за Лисабон“, Джеръми Айрънс представя силно въздействащ образ на професор по латински език, чиито живот се променя радикално, след като спасява от самоубийство една жена.

Джеръми Айрънс е роден на 19 септември 1948 година в малкото градче Коуз, на остров Уайт (в пролива Ла Манш). Расте в семейството на данъчен консултант и домакиня. Учи за ветеринарен лекар, но зарязва всичко и се премества в Бристол, където посещава актьорски курсове към театър Олд Вик и скоро става член на неговата трупа. Играе във всички репертоарни спектакли – от Шекспир до постановки по пиеси на модерни автори. През 1971 г. пристига в Лондон, където скоро играе Йоан Кръстителя в мюзикъла „Евангелието“. Жъне успехи като актьор в театър West End и в телевизионни спектакли.

Дебютира на големия екран през 1980 г. в биографичния филм „Нижински“. Но става истински популярен след участието си в телевизионния сериал „Завръщане в Брайдсхед" (1981) по романа на Ивлин Уо, показван навремето и у нас.

Айрънс е изключително убедителен в ролята на образован джентълмен, външно сдържан

, но с изключително ранима и чувствителна душевност.
През 1982 г. е номиниран от Британската филмова академия за най-добър актьор в телевизионен сериал, но също и за ролята му във филма на Карел Райц „Жената на френския лейтенант“. Заедно с Мерил Стрийп – негова партньорка в тази великолепна екранизация по едноименния роман на Джон Фаулз - изпълняват по две роли: на съвременни актьори и на герои от филм, посветен на Викторианската епоха.

В този, както в повечето от своите екранни образи, Джеръми Айрънс гради своите превъплъщения върху внезапните преходи от външна студенина към бурни емоционални изблици. Благодарение на способността си да пресъздава с лекота двойствеността на човешките характери, взривявайки мълниеносно чувства, дълбоко стаени в него, си спечелва репутацията на незаменим актьор за сложни психологически роли на благовъзпитани джентълмени, в чиито души кипят силни страсти. Подобна е ролята му и във филма „Измяна“ (1983) по сценарий на знаменития Харолд Пинтър.
Амплоато на безупречен аристократ „с двойно дъно“ му позволява да се превъплъти блестящо и в образа на Шарл Суан от екранизацията по Марсел Пруст „Една любов на Суан“ (1984). В нея героят му е преуспяващ адвокат, който пропада, заради любовното си увлечение по една проститутка (Орнела Мути). 

През същата година Айрънс дебютира на бродуейска сцена в Ню Йорк в пиесата на Том Стопард „Истинското нещо“ и получава наградата „Тони“ - театралният аналог на „Оскар“. Към средата на 80-те има няколко главни роли в спектакли на Кралския Шекспиров театър. 

През 1986 г. се снима с Робърт Де Ниро в отличения с „Оскар“ филм „Мисията“, а две години по-късно омайва специалистите с невероятното си изпълнението в ролите на двама близнаци от филма на Дейвид Кроненбърг „Смъртоносна връзка“ (Dead Ringers, 1988). За тази роля гилдията на нюйоркските критици го обявява за най-добър актьор на годината. 

През 1991 г. получава „Оскар“ за изпълнението си в съдебната драма „Обрат на съдбата“ (Reversal of Fortune), където пресъздава двойнствен образ на обаятеле, но жесток аристократ, заподозрян в убийството на съпругата си. Подобни смесени чувства предизвиква у зрителите и героят му от „Вреда“ (1992), който не устоява пред чара на годеницата (Жулиет Бинош) на сина си и става причина за жестока семейна трагедия. 

Вътрешно противоречие е и образът на обсебения сексуално негов герой от екранизацията по Набоков „Лолита“.

Междувременно Айрънс пресъздава на екрана галерия от запомнящи се образи и в други прочути филми, като „Кафка“, „Къщата на духовете“, „Мадам Бътерфлай“, „Умирай трудно 3“, „Открадната красота“, „Китайска кутия“, „Желязната маска“. А по-известните ленти с негово участие през последното десетилетие са: „Калас завинаги“, „Венецианският търговец“ и „Вътрешна империя“. През 1994 г. озвучава свирепия лъв Скар от анимационния хит „Крал Лъв“ и това е може би единствената изцяло „отрицателна роля“ на обаятелния актьор. 

През последните години зачестяват неговите участия във филми, заснети за телевизията, както и в сериали с историческа тематика, като „Елизабет I“ (награда „Еми“ за поддържаща роля), „Борджиите“ (номинация за „Златен глобус“) и „Хенри IV“, в който тепърва му предстои да се снима.

Айрънс е делил екран с едни от най-известните и талантливи актьори на нашето време.

Личният живот на Джеръми Айрънс е също така динамичен, както и кариерата му.

От 1978 г. негова спътница е актрисата Шиниъд Кюсак, от която има двама сина.

Първият му брак с Джулия Халам, сключен още през 1969 г. е анулиран само след три месеца.

Изтънченият британец винаги е бил сред най-харесваните от жените актьори. Не смята себе си за светец, признавайки, че е трудно да запазиш дискретност, когато водиш твърде бурен живот.
От многобройните му по-ранни авантюри по-известни са тези с американската актриса Тереза Ръсел (по време на снимките на „Кафка“) и с френската певица Патриция Каас, с която се снима във филма на Клод Льолуш „А сега, дами и господа“ (2002).
Независимо, че от толкова дълго време е семеен, Айрънс нерядко подлага на съмнение самата брачна институция.

„Невъзможно е да бъдеш през целия си живот с един човек и той да е всичко за теб“ - споделя той. Природата е заложила в нас потребността да търсим нови партньори за продължение на рода.“

Не се опитва да крие и тайните на актьорското си майсторство, което според него се свежда до умението да мислиш, докато играеш, а не просто да изговаряш репликите си.

„Думите възникват като продължение на мисълта. В това е целият смисъл на актьорството“, заявява звездата.

„Бих пожелал на всеки да намери своя, неповторим път. Да се научи да изразява своите мисли, а не да повтаря чужди. И всичко да чувства със сърцето си. Ако следвате неговия зов, а не желанието си да забогатеете или да се прославите - тогава имате шанс“, казва още Джеръми Айрънс.

Интересен е и отговорът му на въпроса: Защо в днешно време хората проявяват толкова голям интерес към живота на фамилии, като Борджиите? 

„Стремежът към световно господство и борбата за власт продължават да са главни теми в обществото. Навремето Ватикана е бил нещо средно между това, което днес са Вашингтон и Страсбург. И хората са ходели там, както ходят в наши дни да молят за нещо президента или пък да защитават правата си в съда в Страсбург. Кралят на Франция също е очаквал чрез Ватикана да реши своите проблеми. А когато Колумб открива Америка, испанският крал е помолил папата да благослови завладяването на новия континент. Да не говорим и за това, че повечето крале са се надявали на неговото височайше разрешение, когато са искали да се разведат. Поведението на могъща фамилия като Борджиите вероятно шокира повечето зрители, но не може да се отрече, че нейният живот е отличен материал за добър телевизионен сериал", - добавя Айрънс и уточнява, че искрено се надява сега действащият папа да не се държи като своя далечен предшественик Александър VІ (Родриго Борджия).

Епохата на Борджиите е време на върхове и падения – някъде към края на 15-ти и началото на 16-ти век. Епохата на Да Винчи и Микеланджело, на просвещение и недостижимо интелектуално превъзходство. Но и на тотално беззаконие, войни и неописуем разврат. В центъра на световния ред е Ватикана - арбитър на конфликти между кралства и империи. В сърцето на папската държава е мъж, чийто стремеж за власт и богатство превръща името на неговата династия в синоним на най-черните страници от историята на стара Европа. Борджиите са испанска фамилия от Валенсия, превзела трона на Свещения град, за да управлява християнския свят със страх и респект, чрез война за власт с всички средства: интриги, насилие, убийство, предателство, лъст, кръвосмешение, вяра и отмъщение - сред ренесансовия разцвет на изкуствата и науката.

Родриго Борджия е следващият (след смъртта на Инокентий VIII) римски папа, който приема името Александър VІ. Децата му са обречени да следват волята му до смърт. Най-големият е Джовани Борджия - горделив и мързелив, безскрупулен сексуален хищник. По-младият е Чезаре - раздвоен между вярата, която не го зове и насилието, което го призовава като втора сянка. Сестра им Лукреция Борджия добре познава и използва силата на женската сексуалност. Най-малкият Джофре е невинно дете, родено в скандална фамилия, заобиколена от политически и религиозни врагове. Ще успее ли Родриго Борджия със своята силна вяра да устои на изкушенията на плътта и да укрепи династията, чиято съдба люлее останалия свят. Освен с приближени кардинали и представители на великите сили, папата воюва с алчността на себеподобните си, които се опитват да разделят фамилията, отнемайки нейната мощ.

текст: Сабина Агаева / elle.ru 

Categories: