Mosquito song



    През октомври 2001, по покана на Джош Хом, към Queens of the stone age се присединява Дейвид Ерик Грол, по-известен като Дейв Грол. Неговото име се свърза с Nirvana, след чието разпадане той сформира Foo Fighters, от която е част и към настоящия момент.
В Queens of the stone age той присъства като гост-музикант при записването на третият им и най-успешен студиен албум  -  Songs of the Deaf. Той участва и в съпътстващото промо турне. Този албум е свързан с последните изяви на вече бившите членове на групата - китариста Брендън МакНикъл и барабаниста Джийн Траутман. Songs of the Deaf е истински пробив и носи международна слава на групата.  Албумът влиза в топ 20 на повечето държави в които се продава, печели злато, платина и няколко номинации Грами.  Името е оправдано от скритият трак 0, който може да бъде възпроизведен само при определени условия.

Тайната кралица на този албум е "Mosquito Song" - един от най-нетипичните за класическото звучене на групата записи. Mosquito Song е песента с най-голяма външна 'подкрепа" от страна на много музиканти.
Песента на вашите кошмари. Готическото звучене и призрачните, зловещи вокали могат да ви накарат да настръхнете.
Mosquito song е мощна балада и театър на ужаса. Историята на изгубен човек,  бягащ от гладни за плът митични същества. Песента е изпята като своеобразно предупреждение и леко намигване към пътeшествениците. Също както се разказват историите за призраци - спокойно, лежерно, но все пак страшно. В историята ни въвежда акустичната китара, последвана от отчупващите се вокали, които ни описват свят в който ние сме храна за тези същества. Китара, цигулка, пиано, акордеон, страх и.. тишина.  

Песента е изключително нестандартна за Queens of the stone age. Сатанинските вокали и нетипичните за групата инструменти, които са използвани в нея, са в състояние да преобърнат впечатленията от целия албум, а може би и цялото творчество на групата. Mosquito song се появява като истински призрак в края на Songs of the Deaf.
Подходяща за любителите на ексцентричното изкуство.

P.S. Не забравяйте, че всички ние сме "храна, която все още не е умряла"